Български автори
Всички книги от тази Библиотека: 17
 1.ПЕТНАЙСЕТИЯТ КАМЪК | НЕЛИ ЛИШКОВСКА ПЕТНАЙСЕТИЯТ КАМЪК
„Петнайсетият камък” е роман с истински камъни в него. По-важни обаче са другите камъни: метафизични, метафорични, реторични, романтични, понякога много лични прозрения, които изграждат една уж съвсем обикновена, направо всекидневна постмодерна история – историята на писател, тръгнал да търси автора на своите романи. Читателят ще, не ще, е обречен да се лута из нея, докато намери своя невидим – петнайсети – камък и застопори значението на текста в положение, удобно за разпластяване и размишляване. Дали историята ще се окаже въглен или диамант, скъпоценен камък или камъче в обувката, постамент или препъникамък зависи само от умението да се прониква между редовете. Елегантното, интелигентно и иронично писане на Нели Лишковска ще допадне както на литературните лакомници, гладни за интриги и обрати, така и на познавачите, според които всяка дума трябва да си тежи на мястото. И едно последно предупреждение: внимавайте с подводните камъни!
Лора Шумкова
|
 2.Притчи | Петър Дънов Притчи Петър Дънов - Притчи Петър Дънов (1864 – 1944), наричан от последователите си Беинса Дуно или Учителя, е основател на философско-религиозно учение, в чиято основа лежат Мъдростта, Любовта и Истината. Той е най-влиятелният български духовен водач, а идеите му намират привърженици в много страни по света. Настоящият сборник съдържа 177 притчи, придружени със съответните тълкования, почерпени от беседите на Петър Дънов, с които той онагледява различни аспекти от своето учение.
Аз не проповядвам никаква религия, не говоря на хората за добър живот. Моята наука е за живота, който хората са изгубили... И Христос не е проповядвал никаква религия, но е говорил за пътя, истината и живота, към който човек трябва да се стреми.
Петър Дънов Най-големият философ в днешния свят е Петър Дънов.
Кардинал Анджело Ронкали, по-късно Папа Йоан XXIII Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България.
Алберт Айнщайн Учението на Дънов ще бъде основа на духовната култура на новото столетие.
Пако Рабан |
 3.Зверо Sapiens | Нели Лишковска Зверо Sapiens Нели Лишковска - Зверо Sapiens Нели Лишковска е автор на сборниците с разкази "Смърт до насита" (1998), "Зеницата на Бога" (2007) и "Стъпки по ръба на месечината" (2008), както и на романите "Нероденият" (2009) и "Леговището на тъгата" (2010). ЗВЕРО SAPIENS е моят роман-ваканция. В него си почивах... |
 4.Конспиратори - доразработена разработка на Държавна сигурност | ЖЕРМИНАЛ ЧИВИКОВ Конспиратори - доразработена разработка на Държавна сигурност
1972 година. Група млади хора създават в Русе и Варна нелегална организация за борба срещу режима. В разработка под названието „Конспиратори” бившата Държавна сигурност е съхранила действията на апарата си за разкриване и обезвреждане на опасната организация. Половин човешки живот по-късно романът „Конспиратори, стъпил върху този документ, разбужда гласовете на един уж отминал свят, където приятелството е предателство, доверието е измама и реалността е фикция. Портрет на една България от 70-те години, заснет със средствата на документалния реализъм, в който реални се оказват само човешките съдби на разработваните и разигравани от Държавна сигурност обекти и информатори.
Жерминал Чивиков е роден през 1945 година в Русе. Като студент в София през 1969-а е арестуван и осъден на три години затвор за участие в нелегална група, разпространявала позиви с "клеветнически твърдения срещу народната власт". След излежаване на присъдата си напуска страната, за да се събере със семейството си в Холандия. Преподава литературознание в университета в Лайден, а през 1988-а постъпва в българската редакция на радио Дойче Веле, където остава до пенсионирането си през 2005 година. В България е познат с книгите си "Делото Милошевич" (2007) и „Наблюдение и разработка” (2008). Жерминал Чивиков живее и работи в Хага.
Произведението на Жерминал Чивиков носи стипчивия вкус на едно затворено в себе си, безсмислено и абсурдно време, в което поривът към нещо различно е вече конспирация, а конспирацията, която неволно предаваш, се оказва предадена.
Христо Буцев
Само автор, който обединява в себе си качествата на литератор и журналист, е способен да напише такава творба, която е едновременно майсторска игра с действителността и безпощадна равносметка с нея.
Проф. д-р Раймонд Детрез
Книгата е много интересен пример за хибриден жанр (между документална мемоаристика и художествена проза), който се вписва в някои от най-важните тенденции на съвременната литература, осмисляща социализма.
Александър Кьосев |
 5.Леговишето на тъгата | НЕЛИ ЛИШКОВСКА Леговишето на тъгата НЕЛИ ЛИШКОВСКА - Леговишето на тъгата НЕЛИ ЛИШКОВСКА е авторка на сборниците с разкази „Зеницата на Бога” (2007) и „Стъпки по ръба на месечината” (2008) и на романа „Нероденият” (2009). ...дали слепците могат да се влюбват от пръв поглед... ...лудостта е като смъртта – ходи по живите хора... ...искам да ви подаря светлина. Повече светлина. Аз си знам пътя и в тъмното... ...мъртви няма. Живи също... ...когато умираш, не боли. Боли, когато се връщаш... |
 6.Цинкограф | Владислав Тодоров Цинкограф Владислав Тодоров - Цинкограф Владислав Тодоров е роден през 1956 г. в София. Доктор на философските науки на Пенсилванския университет, САЩ, където понастоящем преподава литература и кино. Автор е на книгите "Адамов комплекс" (София, 1991); "Red Square, Black Square: Organon for Revolutionary Imagination" (State University of New York Press, 1995); "Малък парадокс за театъра и други фигури на живота" (Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 1997) и "Хаотично махало: политическа публицистика" (Фондация "Пространство Култура", 2005).
Член основател на кръга "Синтез" и автор в сборниците на кръга с експериментална проза "Ars Simulacri", 1989; "Ars Erotica", 1992; "Post-Theory, Games, and Discursive Resistance: The Bulgarian Case" (State University of New York Press, 1995).
Дебютният му роман "Дзифт" излиза през 2006 г. и става основа на сценария на едноименния филм, за който получава националната филмова награда за литературен сценарий за 2009 г. Батко Стаменов е вербуван за доброволен сътрудник на Държавна сигурност. Той осъществява задачите си с въображение и жар. Въпреки това перестройката го прави непотребен и той е дезактивиран. Конспиративната дейност е необходимост за него и той решава да продължи да я упражнява тайно и разрушително като вирус в системата, създавайки свой паралелен отдел на ДС със собствена мрежа от информатори. След промените архивът с техните донесения се превръща в адска машина на политически абсурди и задъхано действие. |
 7.Следеният човек (ново издание) | Веселин Бранев Следеният човек (ново издание)
Веселин Бранев е роден в София през 1932 г. Завършва право в Софийския университет, след което е бил журналист, сценарист и кинорежисьор. Автор е на две белетристични книги "Чаша кафе сутрин" (1966) и "Осъмване без някого" (1967). Сценарист на игрални и телевизионни филми и режисьор на "Записки по българските въстания" (1980 седем от тринайсетте серии), "Хотел Централ" (1983), "Убийства" (1987), "Сумрак" (1989, спрян) и др. От 1997 г. живее в Канада.
"Следеният човек" е книга без подобие дело не само на Веселин Бранев, но и на офицерите и агентите от Държавна сигурност "хората от сумрака", които са донасяли за него. Съавторство, колкото невероятно, толкова и логично досиетата рапортуват пред нас изреченото срещу нас с гласа на миналото, с цялата тогавашна милиционерска лексика.
Веселин Бранев скромно е определил написаното като "спомени, предизвикани от документи". Но се е получил наистина естествен роман документален роман, съдържащ не само хроника на неумиращия комунизъм, но и петдесетгодишните преживявания на един талантлив и чувствителен човек. Той не е мъченик, нито светец, нито дисидент, но се оказва в епицентъра на културния живот на нацията и това по необходимост го поставя в ситуация на следене и опити за въвличането му в свят на подозрения, предателство и всеобща лъжа. Но Веселин Бранев надхвърля обикновения мемоар той стига до сърцевината, до причините, предпоставките, верижността. "Следеният човек" е дълбока и обхватна творба, която казва стряскащо много не само за властта на "Единствената партия" и подмолите на една цинична и скудоумна система, където и следените, и следящите са жертви; но и за осакатените животи, неосъществените хора, несбъдналите се съдби.
|
 8.Нероденият | НЕЛИ ЛИШКОВСКА Нероденият
НЕЛИ ЛИШКОВСКА е родена в София. Завършила е българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. През 1998 г. излиза сборникът й с криминални разкази „Смърт до насита”. Има отличия в няколко национални конкурса за романтичен разказ и фантастична проза. През 2002 г. разказът й „Първият етаж” получава трета награда в конкурса „Златният ланец” на
в. „Труд”. Година по-късно е удостоена с приза „Рашко Суга-рев” за млада българска проза. Следват сборниците „Зеница-та на Бога” (2007) и „Стъпки по ръба на месечината” (2008).
„Нероденият” е първият й роман. Той е мислен осемнайсет години и написан за седемдесет и два часа през лятото на 2008-а.
Заплетени в сложен възел са съдбите на виден адвокат, алкохолизирана домакиня, наемен убиец, объркана провинциалистка, вдовица на преклонна възраст, акушер-гинеколог особняк, преследвана от сутеньора си проститутка, истерична бизнесдама и беден студент по медицина. Съставки, достойни за холивудска екшън-драма. Но ако мястото на срещата е българската действителност – тогава се появява и НЕРОДЕНИЯТ.
|
 9.5 Пиеси | Елин Рахнев 5 Пиеси Елин Рахнев - 5 Пиеси Елин Рахнев е автор на четири книги с поезия и седем пиеси. Настоящото издание включва пиесите “Боб”, “Фенове”, “Маршрутка”, “Прозорецът на Йонеско” и “Тест”.
Записа всички курсове, които можеше да се запишат. Научи компютър, езици, технологии. Взе всички стипендии, които ти бяха необходими. Печелеше проекти. Стана модерен човек. Такъв, от какъвто това общество се нуждае. Подготви се за живота както трябва. Онези отрепки, какво?... Какво повече? Какво повече? Сега просто трябва да натиснеш едно копче и ставаш част от Компанията. Колко души на този свят могат да станат част от нея? Колко, кажи ми, колко... Светът просто трябва да върви напред. Непрекъснато да се развива. И ти си част от това...
Боклуците, отрепките, музикантите трябва да бъдат веднъж завинаги стъпкани, унищожени, изкормени. Жлъчките им да висят от балконите на офисите като слипове, за назидание. От кръвта им да се направи веро или прах за пране, с което вечер да се почистват супермаркетите, моловете, веригите за бяла и черна техника, веригите за офис оборудване... От стомашните им сокове трябва да се произведе боя, с която работещите граждани да лъскат обувките си. От костите им трябва да се произвеждат клавиатури, лазерни и мастилено-струйни принтери, скенери, тонери...
Из “Тест” |
 10.Библейски графити | Палми Ранчев Библейски графити
Палми Ранчев има бурна и нетипична за съвременен български писател биография. Бил е боксьор, треньор, собственик на кафене и игрална зала, директор на вестник, журналист, сценарист, телевизионен водещ и безработен. Негови стихове и разкази са включени в български и чуждестранни антологии на съвременната българска литература. Превеждани са на английски, френски, полски, испански, унгарски, турски, сръбски, гръцки и други езици. През 2008 година е сред четиримата носители на международната награда „Банк Аустриа Литерарис”, която се присъжда за художествена литература, поезия и проза на писатели от Източна и Югоизточна Европа от „Банк Аустрия Уни Кредит”, КултурКонтакт Австрия и издателство „Визер”.
Събитията в „Библейски графити” са пречупени през житейския обектив на бивш професионален боксьор. Той се опитва да си изкарва прехраната както всички на обществената авансцена: алчни мошеници, комбинатори, номенклатурни слуги, слуги на партийни слуги, слуги на слугите. Но не иска да преминава границата, след която окончателно губи личните си човешки устои. Възможно ли е? Или усилията му само поддържат илюзията. Защо „библейски”? Двайсет години преминаха в старозаветна жестокост и бродене из пустинята. Затова старозаветните графити и графитите от софийските улици постигат съзвучие. „Библейски графити” търси основните човешки тонове в недрата на невротизирания от безкрайния преход човек
Палми Ранчев въвежда читателя в света на аутсайдерите на едно общество, в което като наследство от комунистическата диктатура властват садизъм, цинизъм, алчност и жажда за власт, като разликата между агонизиращия стар и набиращия сила нов елит е трудно различима.
Гиорги Далос, член на международното жури
…И ни показва едни човекоединици, оголени чак до най-вътрешния план на индивидуалността, до металната жила на егото, която е яка и хищна, защото няма друг смисъл, освен собственото съществувание. В тях свисти самото битие, фучи времето, диша Бог. Но не Бог моралистът, а мистичният и суровият, който те пълни с живот, без да ти придиря за какво ще го употребиш.
Владимир Трендафилов, литературен критик
|
 11.ДЕБЮТ НА ЧЕРНИЯТ КОН | Милен Стоянов ДЕБЮТ НА ЧЕРНИЯТ КОН
Милен Стоянов-ДЕБЮТ НА ЧЕРНИЯТ КОН
Странно нещо е животът. Също любовта. Странна е смъртта. Кой кого какво убива и защо?
Изтикан до ръба на екзистенциалната бездна, Буч предприема отчаяно бягство от обкръжението си, спомените и бездушието на големия град. Той е обсебен от идеята да напише роман, с който да разчисти сметките си с болезнената действителност. Нещата обаче се объркват. Миналото продължава да живее в него, а реалността се заплита в нишките на въображението.
Първото, което трябва да се каже за романа на Милен Стоянов, е че е смислен – характеристика, която все по-трудно може да се даде за огромната лавина от книги не само у нас, но и в света. Образите са плътни и достоверни, наглед обикновени събития са изпълнени със съдържание и силен емоционален заряд, а чрез тях възникват същностни въпроси – кога човек представлява това, за което се представя, доколко е зависим от себе си и доколко от съдбата, дали бездействието е съучастие и как трагедиите се случват по най-обикновен начин...
Иво Балев
Още от първите редове усетих, че имам среща с истински писател – остра наблюдателност, език на разказвач, отлична композиция на текста, изчистена стилистика, умение да заинтригува. Милен Стоянов е талантлив колега, който сега започва началото на своето най-дълго изречение в литературата.
Румен Леонидов
|
 12.Малко късмет за по-късно | Палми Ранчев Малко късмет за по-късно Палми Ранчев - Малко късмет за по-късно В новия сборник на Палми Ранчев всеки разказ е част от многоцветна и релефна панорама на годините, които политици и социолози наричат преход, а за потърпевшите, тези, които изпитаха само чудовищната несправедливост на това време, са значителна част от техния единствен и неповторим живот. В разказите си авторът събира герои от различни социални слоеве, търси заедно с тях общите кръвоносни съдове и нерви, свързващи високото и ниското в човека. И с чувствителен за подробностите поглед подбира незабележимото от всекидневието, което в един момент се превръща в мотор на основното действие. Така още по-ярко подчертава съществуването на голямото в малкото. А обикновените хора, които на пръв поглед изглеждат случайни, незначителни и лесни за забравяне, в перспективата на неочакваната история стават екзистенциално важни. Палми Ранчев възстановява достойнството на късия разказ в най-новата ни литература; един изключително труден жанр с малцина избрани майстори, между които той отдавна има свой запазен знак. Неговите герои наркомани, скитници, неудачници, клошари, вървят през градската джунгла предизвикателно и поривисто наникъде. Обикновено ги причисляват към социалното дъно, но в разказите на Палми Ранчев те са по-добрата част от човечеството, защото отказват да участват в шизофренните подредби на всекидневието, не приемат нито подарения хляб, нито подарената свобода.
Вихрен Чернокожев В разказите си Палми Ранчев като че ли си задава въпроса какво остава от човека ако го лишиш от всичко социално ангажирано, "топло", "човешко", от всеки шанс за самоуважение. И ни показва в отговор едни човекоединици, оголени чак до най-вътрешния план на индивидуалността, до металната жила на егото. В тях свисти самото битие, фучи времето, диша Бог. Но не Бог моралистът, а мистичният и суровият, който те пълни с живот, без да ти придиря за какво ще го употребиш...
Владимир Трендафилов Той е най-американският български писател... Разбира се по свой, палмиранчевски начин.
Митко Новков |
 13.Следеният човек | Веселин Бранев Следеният човек
Веселин Бранев е роден в София през 1932 г. Завършва право в Софийския университет, след което е бил журналист, сценарист и кинорежисьор. Автор е на две белетристични книги "Чаша кафе сутрин" (1966) и "Осъмване без някого" (1967). Сценарист на игрални и телевизионни филми и режисьор на "Записки по българските въстания" (1980 седем от тринайсетте серии), "Хотел Централ" (1983), "Убийства" (1987), "Сумрак" (1989, спрян) и др. От 1997 г. живее в Канада.
"Следеният човек" е книга без подобие дело не само на Веселин Бранев, но и на офицерите и агентите от Държавна сигурност "хората от сумрака", които са донасяли за него. Съавторство, колкото невероятно, толкова и логично досиетата рапортуват пред нас изреченото срещу нас с гласа на миналото, с цялата тогавашна милиционерска лексика.
Веселин Бранев скромно е определил написаното като "спомени, предизвикани от документи". Но се е получил наистина естествен роман документален роман, съдържащ не само хроника на неумиращия комунизъм, но и петдесетгодишните преживявания на един талантлив и чувствителен човек. Той не е мъченик, нито светец, нито дисидент, но се оказва в епицентъра на културния живот на нацията и това по необходимост го поставя в ситуация на следене и опити за въвличането му в свят на подозрения, предателство и всеобща лъжа. Но Веселин Бранев надхвърля обикновения мемоар той стига до сърцевината, до причините, предпоставките, верижността. "Следеният човек" е дълбока и обхватна творба, която казва стряскащо много не само за властта на "Единствената партия" и подмолите на една цинична и скудоумна система, където и следените, и следящите са жертви; но и за осакатените животи, неосъществените хора, несбъдналите се съдби.
|
 14.Анонимни снайперисти | Палми Ранчев Анонимни снайперисти Палми Ранчев - Анонимни снайперисти След официалния край на социализма почти никой от организираните писатели не извади скрити ръкописи от тайните си чекмеджета, както се очакваше и както се случи в други държави. У нас се появиха направо нови писатели, чието съществуване преди беше невъзможно. Палми Ранчев е един тях. "Писател в чекмедже" вероятно е специфично българско понятие, характерно за неговия случай, защото той пише дълго време без да публикува. През годините си е изкарвал прехраната в различни роли: на боксьор, треньор, директор на вестник, съдържател на кафене, търсач на изгубено щастие и други ценности, сценарист и телевизионен водещ. От всички места е уволняван и сам е напускал без съжаление. "Анонимни снайперисти" е третият му роман. Новата книга на Палми Ранчев е по-жестока от вулгарните романи на Христо Калчев. С тази разлика, че Ранчев не залага на приложното четиво, а на проблемната проза. И на същинската литература.
Последният му роман е не само свидетелство за него като блестящ белетрист, но и за кървавата сага за садизма, цинизма и социализма, агонизиращ вече две десетилетия.
Вместо да стане мутра, Палми Ранчев става писател, макар че като бивш състезател и треньор по бокс той дълго време тренира заедно с бъдещите членове на бригадите от борци, джудисти и каратисти. Той обаче избира дългия път към литературата, или по-точно тя се спира на него. И започват взаимно да се доверяват един другиму.
Описаните в романа събития не са дочута и префасонирана информация, а поглед от първа ръка към героите на смутните времена и към фалшивите светци, заслужили да бъдат оснайперени. Затова с безпощадност и хъс, с отвращение и презрение "Анонимни снайперисти" дава заявка за бестселър на годината.
Румен Леонидов Романът на Палми Ранчев отново разказва за това, което ни се случва тук и сега, във враждебната среда на безкрая на българския преход с всичките му лъкатушения и безумия. Без да се влива в познатото течение на съвременни романи, които описват криминалното битие на част от българското общество, авторът използва този фон, за да направи още по-абсурдно съществуването на героя си, дръзнал да бъде несъгласен, да се противопостави на онова, в което и медии, и политици днес ни убеждават наведете глава, примирете се, защото има и по-лошо.
Силвия Чолева |
 15.Любовник на самотни улици и запустели къщи | Палми Ранчев Любовник на самотни улици и запустели къщи Палми Ранчев-Любовник на самотни улици и запустели къщи |
 16.Аматьори и професионалисти | Палми Ранчев Аматьори и професионалисти Палми Ранчев - Аматьори и професионалисти Някога бях боксьор, после станах треньор, директор на вестник, журналист на свободна практика, бодигард на още по-свободна. Бях арендатор на няколко фалирали едно след друго кафенета, без да изчерпвам с подобно изброяване заниманията си. Най-дълъг стаж имам в кръстосването на улиците. Там написах първата си книга.
И следващите.
Палми Ранчев Нещо сурово, непокорно и поривисто има у всички герои на Палми Ранчев, които естествено се движат между умора, отчаяние и спонтанна изява на желание за живот.
Розалия Ликова Мнозина сигурно завиждат на щедрия излишък от жизненост в книгите на Палми Ранчев. Думите му приличат повече на задавени викове, доста предизвикателни впрочем във вече уморената ни от умереност литература.
Вихрен Чернокожев Палми Ранчев "ужасното дете" на категорично наложилото се през последните години поетично поколение.
Георги Цанков Шизофренното състояние на духа, така характерно за съвременника, Палми Ранчев е извел в завършен вид. Новата му книга "Аматьори и професионалисти" с право ще се нареди до най-доброто в съвременната проза.
Силвия Чолева |
 17.Послушни момчета | Николай Вълчинов Послушни момчета Николай Вълчинов-Послушни момчета |