Библиотека "Хексагон"
 1.Пяната на дните | Борис Виан Пяната на дните Борис Виан-Пяната на дните В света на Борис Виан словото надхвърля собствените си граници, а вещите имат свой живот. Строшените стъкла зарастват от само себе си, някои облаци миришат на захар и канела, а други на кориандър и билки, тортите свирят като грамофонни плочи, вратовръзките се съпротивляват да бъдат пристягани, змиорките и пъстървите се движат из водопроводните тръби, за да се доберат до туби с паста за зъби, която е любимото им лакомство, ъглите на помещенията се окръглят под въздействието на някои джазови композиции, а пианата произвеждат коктейли... В този сюрреалистичен свят разцъфва любовта между Колин и Клое. И когато Клое се разболява, съвсем естествено е страданието й да се дължи на поникнала в белия є дроб водна лилия и лечението да е пак чрез цветя. А докато тя все повече линее, стените постепенно се сближават, прозорците се смаляват, а светлината умира... "Пяната на дните" е безподобен роман чувствен, невинен и сладостен, който постепенно започва да кърви с истинска кръв и накрая кръвта се оказва нашата собствена.
Джим Крусоу Никой друг писател не е бил способен да ме развълнува тъй подмолно и дълбоко, както го постига Виан.
Хулио Кортасар "Пяната на дните" е роман с парадокс в своето ядро: наполовина лековата фантазия, наполовина трагедия, а в добавка романтичност и невъобразима игра със словото. Сърцето ви ще се къса, ще изпаднете в смут, ще се разстроите дълбоко. Ще се смеете с глас. И, поне за известно време, собственият ви свят няма да бъде такъв, какъвто сте си мислили, че е.
Дейвид Мейкън |
 2.Заблудени мацки | Борис Виан Заблудени мацки Борис Виан - Заблудени мацки |
 3.Пази се от оркестъра | Борис Виан Пази се от оркестъра Борис Виан - Пази се от оркестъра Какво би станало, ако тръгнеш на туристическа обиколка, уповавайки се на пътеводител с четирийсетгодишна давност? Как да се включиш в черноборсаджийството в следвоенна Германия? Каква е приликата между прасето и претендента за литературна награда? И още: за способите да удвоиш жилищната си площ, за целесъобразността от това Съдебната палата да бъде превърната в хотел, как узаконяването на кражбите на автомобили ще реши проблемите с натоварения градски трафик... В разказите от сборника "Пази се от оркестъра" Борис Виан е както винаги неотразим, придавайки блясък и на най-делничните неща.
|
 4.Разкази и текстове за нищо | Борис Виан Разкази и текстове за нищо Борис Виан - Разкази и текстове за нищо Няма АЗ, няма ИМАМ, няма СЪМ - казва гениалният абсурдист Самюъл Бекет.
Несъстоятелността на битието и човека, самотата и отхвърлеността, падението и разрухата се открояват с болезнена хипнотичност от редовете на "Разкази и текстове за нищо" - задъхани монолози на разпадащата се личност в един разпадащ се свят.
|
 5.Връх Аналог | Рене Домал Връх Аналог Рене Домал - Връх Аналог Осем души тръгват на пътешествие, за да открият хипотетичния връх Аналог - допирната точка между земята и небето, между материалното и идеалното, между преходното и вечното. Сюрреализъм, митологизъм, езотерика, забавна квазинаучна мисъл и развихрено въображение съчетава Рене Домал в романа "Връх Аналог" - алегория за търсенето на същностното познание.
|
 6.Априлски момичета | Борис Виан Априлски момичета Борис Виан - Априлски момичета Мъгла-афродизиак предразполага към еротични волности; три тайнствени жени наказват жестоко случайния свидетел на любовните им игри; в Трансилвания лондонски адвокат изживява безподобни сексуални трепети в обятията на двуполов вампир; вълк, по неволя преобразен в човек, е неспособен да понесе грубостта в света на хората...
В сборника "Априлски момичета" Борис Виан е закачлив и зловещ, фантасмагоричен и трагичен, пародиен и неповторим. |
 7.Изкушението на Запада | Андре Малро Изкушението на Запада Андре Малро - Изкушението на Запада
Човек на действието и човек на перото, АНДРЕ МАЛРО (1901 - 1976) е автор на блестящи романи, есета и мемоари, а животът му следва бурния ход на ХХ век пътешествия до горещи точки на света, участие в Испанската гражданска война и в антинацистката съпротива, а по-късно министър в правителството на Де Гол.
Философското есе “Изкушението на Запада” (1926) изследва, под формата на кореспонденция между французин и китаец, особеностите в светоусещането и чувствителността у различните нации и е израз на възхищение пред културата на Изтока
|
 8.Ще избием всички грозници | Борис Виан Ще избием всички грозници Жан-Пол Сартр - Ще избием всички грозници "Ще напиша роман, по-американски от американските" - зарича се в 1946 г. Борис Виан пред своя издател и за кратко време публикува четири творби, представяйки за техен автор въображаемия нюйоркчанин Върнън Съливан.
В "Ще избием всички грозници" налудничав лекар създава изкуствени хора, за да усъвършенства човешкия род и да се домогне до лостовете на върховната власт. Има също изкусителни жени, преследване с автомобили, опасности, стрелба и трупове - изобщо, всички съставки на екшъна. Плюс още една: неудържим хумор.
|
 9.Приказка за прочит от средни хора | Борис Виан Приказка за прочит от средни хора Борис Виан - Приказка за прочит от средни хора В краткия си живот Борис Виан (1920-1959) е бил инженер и изобретател, музикант, автор на песни и певец, сценарист, драматург и актьор, поет, преводач и романист. Лиризъм, сюрреализъм и абсурдизъм се съчетават в неговите творби, които взривяват действителността, отърсват я от всякаква делничност и я преизграждат - фантасмагорична, гротескна и жестока. |
 10.Мъртвите имат еднаква кожа | Борис Виан Мъртвите имат еднаква кожа Борис Виан - Мъртвите имат еднаква кожа "Ще напиша роман, по-американски от американските" - зарича се през 1946 г. Борис Виан пред своя издател. За кратко време излизат четири творби с автор въображаемият Върнън Съливан, представен за чернокож писател от Ню Йорк. Мненията са полярни - от заклеймяване заради еротиката и насилието, до възторг и съпоставки с Чандлър, Хамет и Хенри Милър. Типичен черен роман, "Мъртвите имат еднаква кожа" (1947) показва един различен Виан, способен на най-волни превъплъщения.
|
 11.Изгубената сянка | Гийом Аполинер Изгубената сянка Гийом Аполинер - Изгубената сянка Гийом Аполинер е най-оригиналният и вероятно най-великият измежду френските лирици на ХХ век, потърсили способи за обнова на поезията. Омайни и пъстри наравно със стиховете му са и неговите разкази, в които се преплитат безброй мотиви - фантастични, мистични, шеговити, свръхестествени, криминални, феерични, диаболични...
|
 12.Голямото пиянство | Рене Домал Голямото пиянство Рене Домал - Голямото пиянство "До вечността се стига чрез съзнателна парамнезия" - твърди Рене Домал (1908-1944) и разгражда утвърдения начин на мислене, за да се докосне до същностното познание. Романът "Голямото пиянство" напомня за антиутопиите на Суифт, Хъксли, Оруел и чрез пътешествие из въображаеми светове представя в трагична гротеска устройството на обществото и плодовете на цивилизацията.
|
 13.Мравките | Борис Виан Мравките Борис Виан - Мравките
"В събота, пред голямото огледало, барабанистът танцуваше менует, запретвайки панталона си над чорапите, а Беатрис му показваше балетни упражнения на станка.
Статистът все така вървеше и се озова до купчина трошляк, произхождащ от предишния, разрушен декор. Тогава грабна голям ръждясал гвоздей и го погълна, та така умря на двайсет и две годишна възраст."
|
 14.Тома самозванеца | Жан Кокто Тома самозванеца Жан Кокто - Тома самозванеца |
 15.Реквием | Жан Жьоне Реквием Жан Жьоне - Реквием |
 16.Зази в метрото | Реймон Кьоно Зази в метрото Реймон Кьоно - Зази в метрото Започнал творческия си път под знака на сюрреализма, белязан от пристрастието си към математиката, Реймон Кьоно (1903-1976) е автор на романи, стихове, есета. Забавните приключения из Париж на устатото и безцеремонно момиченце Зази са повод за автора да развихри свойственото си словотворчество и чрез виртуозното преплитане на стилове да постигне толкова хумор, колкото чрез ситуациите и образите. |
 17.Червената трева | Борис Виан Червената трева Борис Виан - Червената трева "Вятърът, вял и сънлив, блъскаше наръч листа в прозореца. Волф вцепенено дебнеше оскъдната дневна светлина, която при всяко отместване на клона проникваше през едно ъгълче на прозореца."
|
 18.Сърца за изтръгване | Борис Виан Сърца за изтръгване Борис Виан-Сърца за изтръгване В краткия си живот Борис Виан (1920-1959) е бил инженер и изобретател, музикант, автор на песни и певец, сценарист, драматург и актьор, поет, преводач и романист. Лиризъм, сюрреализъм и абсурдизъм се съчетават в неговите творби, които взривяват действителността, отърсват я от всякаква делничност и я преизграждат - фантасмагорична, гротескна и жестока. |
 19.Чужденецът | Албер Камю Чужденецът Албер Камю - Чужденецът Мама умряла днес. Или може би вчера, не знам. Това са първите думи от най-знаменития роман за самотата и абсурда роман, в който главният герой извършва убийство без омраза и без гняв, сякаш под подтика и с безстрастието на целия околен свят, и осезава вълнението от живота едва в очакване на смъртта.
"Чужденецът" е пестелива и мощна, съвършена творба за разрива между човека и света, шедьовърът в белетристиката на Албер Камю (1913 - 1960), носител на Нобелова награда за литература. В нашето общество един човек, който не плаче на погребението на майка си, рискува да бъде осъден на смърт. Звучи парадоксално, но мисълта ми е, че героят от книгата бива осъден, защото не играе по правилата. В този смисъл той е чужд на обществото, в което живее, и блуждае встрани от него, из покрайнините на личния си живот, самотен и сетивен. Ето защо читателите се опитват да го възприемат като отрепка. Но не е така. Всъщност Мьорсо просто отказва да лъже. "Чужденецът" е историята на един човек, който без героическо поведение приема да умре заради истината. За мен Мьорсо не е отрепка, а беден и гол човек, влюбен в слънцето, което не хвърля сенки... Чрез него се опитах да изобразя единствения Христос, който ние заслужаваме.
Албер Камю Камю се опълчи не само срещу леността на ума, но също и срещу леността на сърцето.
Жан Грьоние "Чужденецът" е класически издържано произведение, създадено относно абсурда и в противовес на абсурда.
Жан-Пол Сартр |
 20.Молой | Самюъл Бекет Молой Самюъл Бекет - Молой "Няма Аз, няма Имам, няма Съм - казва гениалният абсурдист Самюъл Бекет (1907-1989), носител на Нобелова награда за литература. Несъстоятелността на битието и човека, нелепото очакване, самотата, падението и разрухата се открояват със смешна трагичност в блестящи пиеси като "В очакване на Годо" и не по-малко блестящи романи, най-знаменитият сред които е "Молой". |
 21.Човешкият жребий | Андре Марло Човешкият жребий Андре Марло - Човешкият жребий Човек на действието и човек на перото, АНДРЕ МАЛРО (1901- 1976) е автор на блестящи романи, есета и мемоари, а животът му следва бурния ход на ХХ век пътешествия до горещи точки на света, участие в Испанската гражданска война и в антинацистката съпротива, а по-късно министър в правителството на Де Гол.
Романът “Човешкият жребий” (1933) е трагичен разказ за началото на една кървава революция и московските є подбудители, за жертвите на политическите машинации, демагогията и предателствата. |
 22.Аморалистът | Андре Жид Аморалистът Андре Жид - Аморалистът |
 23.Света Богородица на цветята | Жан Жьоне Света Богородица на цветята Жан Жьоне - Света Богородица на цветята |
 24.Думите | Жан-Пол Сартр Думите Жан-Пол Сартр - Думите |
 25.Чумата | Албер Камю Чумата Албер Камю - Чумата "Всеки носи в себе си чумата, никой в света не е неуязвим, по отношение на нея. И човек трябва да бъде непрестанно нащрек, за да не би в миг на разсеяност да дъхне в лицето на другия и да му предаде заразата. Вроденото е микробът. Останалото - здраве, честност, морална чистота, ако щете, - е резултат от волята, kоято не бива никога да отпада."
Албер Камю
|
 26.Есен в Пекин | Борис Виан Есен в Пекин
Борис Виан - Есен в Пекин
|
 27.Самотникът | Йожен Йонеско Самотникът Йожен Йонеско - Самотникът |
 28.Упрежнения по стил | Реймон Кьоно Упрежнения по стил Реймон Кьоно - Упрежнения по стил |
 29.Смут сред тревите | Борис Виан Смут сред тревите Борис Виан - Смут Сред тревите |
 30.Ще плюя на вашите гробове | Борис Виан Ще плюя на вашите гробове Борис Виан - Ще плюя на вашите гробове |
 31.Погнусата | Жан-Пол Сартр Погнусата Жан-Пол Сартр - Погнусата |
 32.Стената | Жан-Пол Сартр Стената Жан-Пол Сартр - Стената |
 33.Мойра | Жулиен Грийн Мойра Жулиен Грийн - Мойра |
 34.Спомени на едно порядъчно момиче | Симон дьо Бовоар Спомени на едно порядъчно момиче Синон Дьо Бовоар - Спомени на едно порядъчно момиче |
 35.Бреговете на Сирт | Жулиен Гракх Бреговете на Сирт Жулиен Гракх - Бреговете на Сирт |
 36.Мърфи | Самюл Бекет Мърфи Самюл Бекет - Мърфи |
 37.Думи няма | Самюл Бекет Думи няма Самюл Бекет - Думи няма |
 38.Ужасните деца | Жан Както Ужасните деца Жан Както - Ужасните деца |
 39.Убиецът от Брест | Жан Жьоне Убиецът от Брест Жан Жьоне -Убиецът от Брест |
 40.Малолн умира | Самюъл Бекет Малолн умира Самюъл Бекет - Малолн умиран |
 41.Планктон | Борис Виан Планктон Борис Виан - Планктон |
 42.Краят на играта | Самюъл Бекет Краят на играта Самюъл Бекет- Краят на играта Навсякъде е сиво, светът се разпада и изчезва, почти е изчезнал. Двама души, недъгав и по-малко недъгав, си говорят в присъствието на още двама недъгави. Каквито може би са всички хора. “Цял живот все същите въпроси, все същите отговори” казва единият. “Вие сте на земята, за това лек няма” отвръща другият. И всички чакат да се свърши неопределеното нещо, наречено живот. Самият Бекет смята “Краят на играта” за най-сполучливата си драматична творба, поставяйки я преди знаменитата си пиеса “В очакване на Годо”.
|
 43.Луда любов | Андре Бретон Луда любов Андре Бретон - Луда любов |
 44.Дневник на крадеца | Жан Жьоне Дневник на крадеца Жан Жьоне-Дневник на крадеца |
 45.Пиеси | Жан-Пол Сартр Пиеси
ЖАН-ПОЛ САРТР (1905 – 1980), е сред възловите френски интелектуалци на ХХ в., философ, белетрист, драматург и есеист, представител на екзистенциализма, автор на десетки творби. Най-знаменитите му произведения са „Битие и нищо”, „Погнусата”, „Стената”, „Думите”, „При закрити врата”. През 1964 г. е удостоен с Нобелова награда, която отхвърля.
Настоящият сборник съдържа пиесите „Мухите”, „Мъртви без гроб”, „Достойна за уважение”, „Дяволът и Господ Бог” и „Затворниците от Алтона”.
|
 46.Трамваят | Клод Симон Трамваят
КЛОД СИМОН (1913 – 2005) е сред знаменитите френски писатели на ХХ век, ярък представител на новия роман, автор на над двайсет творби. През 1985 г. е удостоен с Нобелова награда за литература. „Трамваят” (2001) е последният му роман.
Днес вече съм възрастен и, както за много от обитателите на нашата стара Европа, първата част от живота ми бе бурна – бях свидетел на революция, воювах, попаднах в плен, познах глад, убийствен труд до изнемога и тежка болест, неведнъж бях на косъм от смъртта, насилствена или естествена. Общувах с най-различни хора – със свещеници и с подпалвачи на църкви, с кротки буржоа и с анархисти, с философи и с неграмотни; споделял съм хляба си с престъпници, пътувал съм кажи-речи по целия свят... Но и до днес, на седемдесет и две години, така и не открих никакъв смисъл във всичко това. И, по подобие на Шекспир, бих казал само, че ако светът означава нещо, то е че не означава нищо – освен че съществува.
Из словото при получаването на Нобеловата награда
Жан-Пол Сартр
|